Какво са фибрите и защо си струва да им обърнете внимание?
Фибри е общото наименование за съставките на растителната храна, които човешките храносмилателни ензими не могат да разградят напълно. Казано по-просто, те преминават през храносмилателния тракт по свой собствен начин. Това обаче не означава, че са излишни. Напротив. Фибрите влияят върху структурата и обема на храната, чувството за ситост, както и върху начина, по който храносмилателната ни система обработва храната.
Най-голямото предимство на фибрите е, че се срещат естествено в храни, които така или иначе са част от балансираното хранене. Когато добавите към ястията си зеленчуци, бобови храни, овесени ядки, плодове или семена, обикновено получавате не само фибри, но и други естествени растителни вещества.
##lb-article-reco##
Разтворими и неразтворими фибри
Фибрите често се разделят на разтворими фибри и неразтворими фибри. На практика двата вида често се срещат заедно в храните, само че в различно съотношение. Затова не е нужно да превръщате храненето в лабораторно упражнение. Все пак е полезно да знаете по какво се различават.
Разтворими фибри
Разтворимите фибри свързват вода и образуват гелообразна маса. Типични примери са овесените ядки, семената от чиа, лененото семе, бобовите храни, ябълките или някои видове зеленчуци. Ако оставите семена от чиа във вода, за кратко ще разберете принципа, без да се налага да четете учебник по биохимия.
Сред познатите видове разтворими фибри са например пектинът, бета-глюканите, инулинът и псилиумът. Разтворимите фибри са интересни и с това, че някои от тях могат да служат за храна на определени чревни бактерии. Затова във връзка с тях често ще срещнете и понятието пребиотични фибри.
Инулин от агаве: свойства и естествен произход
Тази статия ще отговори на въпросите ви какво е инулин, в кои храни се среща естествено и защо хората го включват в менюто си. Ще научите също как се използва инулинът на практика и защо агавето е един от познатите му растителни източници.
Неразтворими фибри
Неразтворимите фибри не се разтварят във вода и запазват по-твърдата си структура в храносмилателния тракт. Срещат се например в обелките на плодовете и зеленчуците, пълнозърнестите храни, триците, ядките и семената. Помагат да се увеличи обемът на храната и са характерни за храни, които изискват повече дъвчене. А това е добре.
Прост пример е ябълката. Месестата част съдържа повече разтворими фибри, докато кората е източник на неразтворими фибри. Затова има смисъл да ядете плодовете цели, ако храносмилането ви го позволява.

Къде да намерим фибри в менюто си?
Най-добрият начин да си набавяте фибри е чрез обичайните храни. Ако менюто ви се състои предимно от бял хляб и тестени изделия, сладкиши, инстантни храни и съвсем малко зеленчуци, приемът на фибри обикновено е нисък. Добрата новина е, че това може да се подобри!
Храни с естествено съдържание на фибри
- Бобови храни, например леща, боб, грах или нахут.
- Пълнозърнести храни, например овес, ръж, пълнозърнест ориз, елда или киноа.
- Зеленчуци, особено листни зеленчуци, броколи, карфиол, моркови, червено цвекло, зеле или брюкселско зеле.
- Плодове, например ябълки, круши, горски плодове, портокали или банани.
- Ядки и семена, например бадеми, орехи, семена от чиа, ленено семе, тиквени или слънчогледови семки.
- Ферментирали храни, например кисело зеле или кимчи. Те са интересни не само заради фибрите, но и заради начина си на приготвяне.
Колко фибри на ден са подходящи?
При възрастните като практичен ориентир често се посочват приблизително 25 до 30 грама фибри дневно. Точната потребност може да варира според възрастта, цялостното хранене, физическата активност, здравословното състояние и индивидуалната поносимост. При децата потребностите са по-ниски и винаги зависят от възрастта и цялостния състав на храната. Много хора не достигат препоръчителното количество, защото фибрите изчезват от менюто заедно с пълнозърнестите храни, бобовите храни, зеленчуците и плодовете.
Ориентировъчно количество фибри в обичайни храни
- 1 чаша сварен нахут съдържа приблизително 12 до 16 g фибри според размера на порцията.
- 1 авокадо може да осигури приблизително 6 до 10 g фибри според размера си.
- 1 ябълка с кората съдържа приблизително 4 g фибри.
- 1 порция овесени ядки може да осигури приблизително 4 g фибри според количеството.
- 1 супена лъжица семена от чиа съдържа приблизително 4 до 5 g фибри.
Приемайте числата като ориентир. Съдържанието на фибри варира според конкретната храна, размера на порцията и начина на обработка. Целта не е да броите всяка хапка, а да знаете кои храни наистина ви помагат да си набавяте фибри.
Псилиум, инулин и пребиотични фибри
Когато не успявате да си набавяте фибри само чрез обичайните храни, могат да бъдат полезни и самостоятелни източници на фибри. Сред тях са например псилиумът, инулинът или пребиотичните смеси. Добре е обаче да знаете какво да очаквате от тях и как да ги използвате.
Псилиум
Псилиумът представлява фибри от обвивките на семената на индийския живовляк. При смесване с вода образува гел, затова е важно да се приема с достатъчно течности. Практичен избор може да бъде био псилиум BrainMax Pure или BrainMax BIO псилиум на капсули.
Инулин
Инулинът е вид разтворими фибри, които се срещат естествено например в цикорията, агавето, лука, чесъна и земната ябълка. Често се определя като пребиотични фибри, защото служи за храна на определени чревни бактерии. Можете да опитате например био инулин от агаве.
Пребиотични смеси и барове
Пребиотичните фибри могат да бъдат полезни и когато търсите практична междинна закуска или лесно допълнение към менюто си. Интересни възможности са пребиотичните барове с фибри или BrainMax Prebiotic Complex.
Как да включите повече фибри в менюто си?
Най-добрата стратегия е проста. Добавяйте фибри постепенно и от различни източници. Така менюто ви ще бъде по-разнообразно, по-лесно за поддържане в дългосрочен план и вероятно по-вкусно. Ако досега сте били свикнали предимно с бял хляб и паста, не започвайте веднага с чиния боб, лъжица псилиум и чиа пудинг за добавка. Това не е здравословен старт, а изпитание за смелостта.
1. Започнете със закуската
Закуската е идеална възможност да увеличите фибрите, без да го обмисляте прекалено. Можете да си приготвите овесена каша, гранола с кисело мляко, чиа пудинг, пълнозърнест хляб с хумус или смути от цели плодове. Подходящи са граноли с по-висок дял на овесени ядки и ядки, семена от чиа или ленено семе.
2. Заменете част от гарнитурите
Не е нужно белият ориз, бялата паста и белият хляб да изчезнат завинаги от менюто ви. Достатъчно е по-често да ги редувате с пълнозърнести варианти, паста от бобови храни, киноа, елда или кафяв ориз. За бърза промяна можете да опитате кафяв ориз, киноа, пълнозърнеста паста от спелта, паста от червена леща или паста от нахут.

3. Добавяйте зеленчуци към всяко основно хранене
Не е нужно да е огромна салата. Достатъчни са купичка зеленчуци към обяда, шепа спанак в омлета, броколи за вечеря, кисело зеле като гарнитура или зеленчуци в разядката. Постоянството е по-важно от еднократния героизъм.
4. Дайте шанс на бобовите храни
Бобовите храни не се изчерпват с подкиселената леща от училищния стол. От нахут можете да приготвите хумус, от червена леща – бърз дал, от боб – разядка, а от боб мунг – кълнове за салата. Ако тепърва включвате бобови храни, добавяйте ги на по-малки порции.
5. Възползвайте се от междинните закуски
За междинна закуска са подходящи плодове, зеленчуци, ядки, семена, кефир с овесени ядки или пребиотичен бар.

6. Яжте плодовете цели, а не само като сок
Сокът може да е приятен, но обикновено съдържа много по-малко фибри от целия плод. Ако търсите плодов вариант, по-добрият избор е цял плод или смути, при което се използва целият плод. И при смутито обаче чашата не е бездънна. Плодовете си остават плодове, а не течно оправдание.
Как да започнете с фибрите стъпка по стъпка
- Добавяйте фибри постепенно: Ако досега сте приемали малко фибри, увеличавайте количеството бавно. Тялото има нужда да свикне.
- Не забравяйте да пиете достатъчно вода: Фибрите и водата вървят ръка за ръка. Особено при разтворимите фибри, като псилиума или семената от чиа, достатъчният прием на течности е наистина важен.
- Редувайте различни източници: Не разчитайте само на един вид храна. Комбинирайте зеленчуци, плодове, бобови храни, зърнени храни, ядки, семена и при нужда самостоятелни източници на фибри.
- Следете собствената си поносимост: На всеки му понася нещо различно. Някои ядат боб без никакъв проблем, а други трябва да свикват лъжица по лъжица. Това е нормално.
Накратко за фибрите в заключение
Фибрите са незабележима, но важна част от разнообразното хранене. Ще ги намерите предимно в бобовите храни, зеленчуците, плодовете, пълнозърнестите храни, ядките и семената. Най-добри резултати носят постоянството, разнообразието и постепенното увеличаване на приема. Не е нужно да променяте цялото си меню за една нощ. Достатъчно е да започнете с малки стъпки.
Холестерол: какво е, как действа и защо е важно да му обърнем внимание
Знаехте ли, че фибрите в храната имат връзка и с холестерола? В следващата статия ще разгледаме кои стойности са в норма и как да им повлияем. Заедно ще разберем кои фактори в храненето и цялостния начин на живот влияят върху концентрацията на холестерол и как да се справим с него по естествен път.
-
MENNI, C., JACKSON, M. A., PALLISTER, T., STEVES, C. J., SPECTOR, T. D. и VALDES, A. M. Gut microbiome diversity and high fibre intake are related to lower long term weight gain. 2017.
-
HOLSCHER, H. D. Dietary fiber and prebiotics and the gastrointestinal microbiota. 2017.
-
EFSA Panel on Dietetic Products, Nutrition and Allergies. Scientific opinions on dietary fibre related health claims


