Какво е глутатион и защо тялото го произвежда само?
Глутатионът е малък трипептид, съставен от три аминокиселини: глутамат, цистеин и глицин. Той се образува директно в клетките в два ензимни етапа, а един от факторите, които влияят върху образуването му, е наличието на цистеин. Именно затова във връзка с глутатиона често се говори и за N-ацетилцистеин, или NAC, който служи като източник на цистеин за собствения му синтез.
Глутатионът в тялото не действа като гъба за еднократно попиване на свободните радикали. Той е част от динамична окислително-редукционна система. Среща се в редуцирана и окислена форма, а организмът непрекъснато поддържа равновесие между тях. Това е една от причините темата за антиоксидантите и оксидативния стрес всъщност да е значително по-сложна от простото разделение на лоши радикали и добри антиоксиданти. Имунните клетки са чувствителни към прецизно регулираната окислително-редукционна среда. Те използват реактивни молекули при клетъчната сигнализация, а глутатионът участва в поддържането на средата, в която протичат тези процеси.
Как да подкрепите имунитета си? Практическо ръководство за естествените защитни сили
Имунитетът не може да се включи с един витамин, джинджифилов шот или уикенд в сауната. Нормалната му функция се опира на цялостния ежедневен режим. Нека заедно разгледаме какво можете да правите всеки ден за естествените си защитни сили и как да започнете още днес.
Когато тялото е под напрежение, глутатионовата система има повече работа
При интензивно образуване на реактивни кислородни форми глутатионът се изразходва в реакции, които помагат за поддържането на клетъчното окислително-редукционно равновесие. Както синтезът, така и изразходването му са регулирани процеси и според ситуацията могат да се променят в различни посоки. Затова по-интересният въпрос е: как работи глутатионовата система и по какво се различават отделните форми, използвани в хранителните добавки.
Защо пероралният прием на глутатион е известно предизвикателство?
Глутатионът присъства естествено в клетките, но доставянето на същата молекула от капсулата през храносмилателния тракт до организма е друга история. В храносмилателната система той среща ензими, които могат да го разграждат. Именно затова учените изследват усвояемостта му при перорален прием вече няколко десетилетия.
Вярно ли е, че тялото усвоява само 10 % от обикновения глутатион?
Не бихме използвали точното число 10 % като универсално правило. Разликите между проучванията добре показват защо имат значение дозата, продължителността на приема, използваната формула, както и какво точно измерват изследователите. Подобен принцип познаваме например при различните форми на витамин C, при които едно и също активно вещество може да бъде прилагано чрез различни технологии.

По какво се отличава S-ацетил-L-глутатионът?
При S-ацетил-L-глутатиона към серния атом в цистеиновата част на молекулата е прикрепена ацетилова група. Тази химична модификация помага за защитата на чувствителната част на молекулата и повишава стабилността ѝ. След последващо отделяне на ацетиловата група се образува глутатион, който може да се използва в клетъчните процеси. Именно тук има смисъл правилото, което важи за всички добавки: невинаги е важно само какво има вътре, а и в каква форма е то. Същата логика се прилага при липозомните форми на витамини и други активни вещества, но чрез различна технология.
Ацетилиране срещу липозоми: два различни подхода към формата
При липозомната технология активното вещество е свързано с фосфолипидни структури. Следователно принципът се основава на технологична обвивка. При S-ацетил-L-глутатиона, напротив, самата молекула се модифицира химически чрез добавяне на ацетилова група. Това не са две наименования на една и съща технология. Всяка от тях решава въпросите със стабилността и транспорта по различен начин. Това разграничение е полезно например при разглеждането на Immunizer, в който наред с ацетилирания глутатион има и липозомен витамин C. Именно в него витамин C1 допринася за нормалната функция на имунната система и за защитата на клетките от оксидативен стрес.
Защо S-ацетил-L-глутатионът е включен именно в Immunizer?
Препоръчителната дневна доза на BrainMax IMMUNIZER!® е две капсули след хранене. Те съдържат 30 mg S-ацетил-L-глутатион. Освен него формулата включва например 250 mg липозомен витамин C, 25 µg витамин D3, 10 mg цинк, 70 µg селен и витамин A. Витамин C1, витамин D2, витамин A3, цинкът4 и селенът5 допринасят за нормалната функция на имунната система. Витамин C1, цинкът4 и селенът5 също така допринасят за защитата на клетките от оксидативен стрес. Това вече е добра комбинация за естествените защитни сили, какво ще кажете? Формулата се допълва от растителни екстракти, включително от черен бъз, ехинацея, маслинови листа, джинджифил, риган, женско биле и шипка.
Бионаличността не е равнозначна на висока доза
Етикетът на хранителната добавка често подтиква към проста надпревара за най-голямото число. 500 mg звучи по-добре от 100 mg, а 1 000 mg звучи още по-добре. Но количеството без информация за формата не дава пълната картина. При някои вещества е важна разтворимостта, при други — стабилността, химичната форма на минерала или начинът на доставяне.
При витамин C може да се използва липозомна технология. При глутатиона един от подходите е ацетилирането. При цинка може да се избира между различни минерални форми. Същият подход има смисъл и при самостоятелен прием на отделни добавки. BrainMax S-Acetyl-L-Glutathione® съдържа 100 mg ацетилиран глутатион в една капсула и БИО куркума.
При глутатиона милиграмите просто не дават пълната картина
Глутатионът е чудесен пример за това колко важна може да бъде формата на една добавка. Тялото само произвежда тази молекула и я използва в естествената система на клетъчното окислително-редукционно равновесие. Когато искаме да я приемаме перорално, на преден план излизат въпросите за стабилността и преработването ѝ в храносмилателния тракт. S-ацетил-L-глутатионът решава тази част от въпроса чрез химична модификация на самата молекула. Затова го включихме и в Immunizer. Не заради възможно най-голямото число на лицевата страна на етикета, а като една от формите, при които има смисъл да се гледа отвъд самите милиграми.
И точно същия критерий можете да приложите при избора на други добавки. Питайте какво съдържа продуктът, в какво количество — и след това още веднъж: в каква форма?
Липозомни витамини: революция в усвояването на хранителните вещества
При хранителните добавки е важно не само какво съдържат, но и в каква форма достигат до организма. Липозомната технология е истинска революция в хранителните добавки. Тя обвива активното вещество в малка липидна частица, която доставя витамина точно там, където трябва. Липозомните вещества са по-прецизно разработени от технологична гледна точка и задават научната посока за новото поколение хранителни добавки.
- 1 Това са разрешени здравни претенции за витамин C, включени в списъка на разрешените здравни претенции съгласно Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията.
- 2 Това е разрешена здравна претенция за витамин D, включена в списъка на разрешените здравни претенции съгласно Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията.
- 3 Това е разрешена здравна претенция за витамин A, включена в списъка на разрешените здравни претенции съгласно Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията.
- 4 Това са разрешени здравни претенции за цинк, включени в списъка на разрешените здравни претенции съгласно Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията.
- 5 Това са разрешени здравни претенции за селен, включени в списъка на разрешените здравни претенции съгласно Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията.
- Lu SC. Glutathione synthesis. Biochim Biophys Acta. 2013. PubMed
- Ghezzi P. Role of glutathione in immunity and inflammation in the lung. Int J Gen Med. 2011. PubMed
- Fanelli S, Francioso A, Cavallaro RA, et al. Oral Administration of S-acetyl-glutathione: Impact on the Levels of Glutathione in Plasma and in Erythrocytes of Healthy Volunteers. Int J Clin Nutr Diet. 2018. DOI
- Witschi A, Reddy S, Stofer B, Lauterburg BH. The systemic availability of oral glutathione. Eur J Clin Pharmacol. 1992. PubMed
- Richie JP Jr, Nichenametla S, Neidig W, et al. Randomized controlled trial of oral glutathione supplementation on body stores of glutathione. Eur J Nutr. 2015. PubMed




