Кратък отговор: 600 IU е ориентир, а не магическо число
Ако искате едно практично число за здрав възрастен, европейският орган EFSA определя адекватен прием от 15 µg витамин D дневно, тоест 600 IU, при условие че образуването на витамин D в кожата е минимално. Това е много добър ориентир. Но не означава, че всеки човек се нуждае от точно 600 IU в капсула всеки ден. Част получавате от храната, част може да се образува в кожата през определени периоди от годината, а при някои хора значение имат и възрастта, начинът на живот или здравословното състояние.
Затова в кабинета предпочитам да обсъждам три въпроса: Колко витамин D действително приема човек, колко може да образува под въздействието на слънцето и има ли причина дозата да бъде индивидуализирана. Същият принцип важи и за лабораторните изследвания: най-доброто изследване не е това, което правим за всичко за всеки случай, а това, което отговаря на конкретен въпрос.
Ето защо дозировката на витамин D не може да се разглежда напълно отделно от сезона. В нашите условия през зимата UVB лъчението, необходимо за образуването му в кожата, е ограничено, докато през лятото подходящият престой на открито може да има значително по-голяма роля. Същевременно не харесвам универсални съвети от типа „петнадесет минути на слънце са достатъчни за всеки“. Образуването му зависи от часа на деня, сезона, възрастта, пигментацията на кожата, облеклото и размера на откритата кожна повърхност.
Числата накратко
Ако трябва да обобщя цялата тема в няколко изречения, бих се придържал към следните точки:
- 600 IU, или 15 µg дневно, е европейският ориентировъчен адекватен прием за здрав възрастен при минимално образуване на витамин D в кожата.
- 4000 IU, или 100 µg дневно, е допустимата горна граница на общия дългосрочен прием при възрастни според EFSA, а не препоръчителна доза.
- Стойността 2000 % ХРС върху етикета не означава автоматично предозиране.
Има смисъл дозата да се преценява според общия прием, престоя на слънце, възрастта, здравословното състояние и при необходимост лабораторните резултати, а не според това кой в интернет ще препоръча най-високото число.
Защо на етикета виждате 2000 % ХРС, а това не е същото като препоръчителната доза
Тук възниква най-голямото объркване. За етикетирането на храни и хранителни добавки европейското законодателство използва хранителна референтна стойност за витамин D от 5 µg, тоест 200 IU. Затова, когато една капсула съдържа 1000 IU, на етикета ще видите 500 % ХРС. При 4000 IU това са 2000 % ХРС. Но ХРС не е същото като актуалния европейски адекватен прием, използван от EFSA за планиране на храненето. Това е преди всичко референтна стойност за етикетиране. Затова не бих тълкувал процентите на етикета така: 500 % означава пет пъти повече от необходимото. Когато четете етикета на мултивитамин, проверете също дали вече не приемате витамин D и от друг продукт.

600 IU, 1000 IU и 4000 IU не са три конкуриращи се истини
Шестстотин IU е ориентировъчен адекватен прием. Хиляда IU е доза, която често се среща в хранителните добавки. Четири хиляди IU при възрастен се равняват на 100 µg и същевременно представляват допустимата горна граница на дневния прием, определена от EFSA. Горната граница означава количеството, което при дългосрочен прием от всички източници се смята за максимално безопасно. Това не е цел, към която всеки трябва да се стреми.
Слънце, храна и капсули: витамин D се отчита от всички източници
Витамин D е малко по-особен с това, че не го получаваме само от храната. Кожата може да го образува под въздействието на UVB лъчението. И точно затова нуждата от допълнителен прием се променя през годината. През лятото ситуацията при човек, който редовно прекарва време навън, може да е съвсем различна от тази при човек, който е в офиса през по-голямата част от деня. Същевременно не бих препоръчал да се стремите към възможно най-висока доза UV лъчение заради витамин D. Продължителността на престоя на открито трябва да бъде съобразена със защитата на кожата и индивидуалната чувствителност.
В кои храни ще намерите витамин D
Естествените хранителни източници не са особено много. Сред най-богатите са мазните риби и маслата от черен дроб на риба, а по-малки количества се съдържат в жълтъците и някои други храни от животински произход. При растителното хранене основна роля имат обогатените храни и конкретният начин на хранене, затова при веганско и вегетарианско меню си струва да следите източниците на витамин D.
Трябва ли да си изследвам витамин D в кръвта?
Това е често задаван въпрос и отговорът може да ви изненада: при здрав възрастен рутинното изследване на 25(OH)D не е задължително по подразбиране. Това обаче не означава, че изследването никога няма смисъл. Към групите с по-висок риск от недостатъчни нива спадат например хората с много ограничено излагане на слънце, с някои нарушения в усвояването на мазнините, след бариатрични операции или хората в напреднала възраст. В такава ситуация целенасоченото лабораторно изследване вече е съвсем друг въпрос.
Какво ниво на витамин D бих сметнал за идеално?
Тук бих бил предпазлив с таблиците в интернет, които предлагат едно съвършено число за всички. При определянето на адекватния прием EFSA използва концентрация на 25(OH)D около 50 nmol/l. Но това не е равнозначно на твърдението, че всеки здрав човек трябва дългосрочно да се стреми към точно определена лабораторна стойност. В своята препоръка от 2024 г. Endocrine Society всъщност не определя универсални прагови стойности за профилактика при здрави хора.

D3, храна и K2: разглеждам формата едва след правилната доза
След като вече сте уточнили дозата, е добре да обърнете внимание на усвояването. Витамин D е сред мастноразтворимите витамини. Наличието на мазнини в храната подобрява усвояването му, затова на практика има смисъл да го приемате с основно или междинно хранене, което съдържа мазнини. Само така ще го използвате максимално.
Трябва ли витамин D3 винаги да се приема с витамин K2?
Не е задължително. Витамин K има свои физиологични функции и допринася за нормалното съсирване на кръвта и за поддържането на нормалното състояние на костите.2 Затова комбинацията от D3 и K2 е често срещана в хранителните добавки и за някои хора е практична, но K2 не е разрешение да увеличавате безразсъдно дозата на витамин D.
Витамин D без крайностите в интернет
Витамин D има важни функции в организма. Той допринася за нормалното усвояване и използване на калция и фосфора, за нормалната концентрация на калций в кръвта, за поддържането на нормалното състояние на костите и зъбите, за поддържането на нормалната функция на мускулите и за нормалната функция на имунната система. Участва и в процеса на делене на клетките.1 Това е достатъчно добра причина да обръщаме внимание на приема му. През зимната част на годината той естествено се нарежда и сред хранителните вещества, които по-често се обсъждат във връзка с грижата за имунитета през есента и зимата. Но няма причина да го превръщаме в състезание за най-голям брой IU.
За здрав възрастен 15 µg, или 600 IU дневно, е добър ориентир при минимално образуване под въздействието на слънцето. След това идва ред на обичайната медицинска преценка: сезонът, храненето, възрастта, здравословното състояние, лекарствата и при необходимост лабораторно изследване по обосновани показания. Ако запомните едно нещо от статията, нека бъде това: най-добрата доза витамин D не е най-високата. Това е дозата, за която имате основателна причина.
Приемате ли витамини всеки ден? За хранителните добавки с д-р Томаш Кащовски
Въпросът не е дали витамините са добри, или лоши. По-важно е дали точно вие трябва да ги приемате всеки ден. Защото универсален комплект за всички не съществува. Какво трябва да съдържа универсалният комплект за оцеляване на средностатистическия жител на Централна Европа и кога хранителните добавки са излишни?
- 1 Това са разрешени здравни претенции за витамин D, включени в списъка на разрешените здравни претенции съгласно Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията. Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията.
- 2 Това са разрешени здравни претенции за витамин K, включени в списъка на разрешените здравни претенции съгласно Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията. Регламент (ЕС) № 432/2012 на Комисията.
- EFSA Panel on Dietetic Products, Nutrition and Allergies. Dietary reference values for vitamin D. EFSA Journal. 2016;14(10):4547.
- EFSA Panel on Nutrition, Novel Foods and Food Allergens. Scientific opinion on the tolerable upper intake level for vitamin D. EFSA Journal. 2023;21(8):8145.
- Demay MB et al. Vitamin D for the Prevention of Disease: An Endocrine Society Clinical Practice Guideline. 2024.




