Всеки ден се разгръща пред нас като празен лист хартия. Понякога пишем спокойно на него, понякога имаме чувството, че върху него се стоварва вихър от думи, задачи, стимули и очаквания. И в този вихър сме ние - претоварени. Може би просто тихо седим пред компютъра, може би говорим с някого близък, може би просто минаваме по улицата. И вътре в нас крещим: твърде много е. Нормално е да имаме моменти, когато не успяваме. Не сме роботи. Всеки от нас има своите граници, ритъм, нужди. Понякога се оказваме на точка, в която не можем да продължим просто функционирайки – необходимо е да се спрем. Претовареността не е провал – това е сигнал, че е време да преосмислим темпото си, да намалим шума около нас и вътре в нас и отново да се свържем със себе си. Няма нужда да търсим универсално решение. Това, което помага на един, може да не работи за друг. Ключът е да намерим свой собствен път, свой собствен начин за връщане към спокойствието, когато нещата започнат да са твърде много.
В тази статия ще разгледаме как да разпознаем претовареността в различните й форми и защо е важно да възприемаме сигналите, които тялото и мислите ни дават. Ще ви покажем пътищата към спокойствието според типа личност – дали сте интроверт, екстроверт или високо чувствителен човек – и ще ви предложим конкретни техники, които могат да ви помогнат да намерите вътрешно равновесие. Ще разгледаме и лесни начини да си облекчите, и какво да направите, когато спокойствието не идва.
Съдържание
- Как да разпознаем различни форми на претовареност
- Как да се успокоим според типа личност
- Универсални техники за спокойствие и отпуска
- Когато е трудно да намерите спокойствие: какво може да помогне
- Защо претовареността е покана за обратно към себе си
Как да разпознаем различни форми на претовареност
Спирането и разглеждането на причините може да бъде по-ефективно, отколкото веднага търсенето на избягване. Претовареността има различни форми – и всяка от тях изисква различна реакция.
Физическа претовареност - недостиг на сън, постоянно изпълнение на задачи, времеви натиск, прескачане от една дейност към друга без прекъсване. Тялото се уморява, мислите се забавят, концентрацията изчезва. Често се опитваме да функционираме по-нататък, но вътре в нас енергията изчезва.
Психическа претовареност - вътрешният натиск може да възникне и без видими причини. Вътрешно неспокойствие, напрежение, претовареност от отговорност или емоционално предизвикателни ситуации често водят до чувство на претовареност. Мислите се ускоряват, концентрацията отслабва, нараства вътрешното неспокойствие и неспособността да се отпуснем. Дори без външни стимули, психическият свят може да бъде толкова натоварващ, че да стане основен източник на претовареност.
Сетивна претовареност - една от по-малко споменаваните, но много реални форми претовареност е сетивната претовареност. Това се случва, когато на човек в кратко време се поставят твърде много външни стимули – шум, ярка светлина, визуални смущения, движение или пренаселена среда. За някои хора тази форма може да бъде много натоварваща, особено ако се появява отново или в неочаквани ситуации.
Добре разпознато, което ни претоварва, е от съществено значение за каквато и да е промяна. Полезно може да бъде просто, но ефективно средство – водене на лични записки. Така нареченият дневник на претовареността ни позволява да проследим, когато претовареността се проявява, какво я предхожда и как реагираме на нея. С редовното записване често започва да се проявяват модели, които разкриват взаимовръзки. Именно в тези взаимовръзки възниква пространство за по-съзнателна работа с това, което ни влияе по най-натоварващ начин.
Как да се успокоим според типа личност
Не съществува един универсален път към спокойствието. Зависи от това, какви сме. Как мислим, как преживяваме, къде се зареждаме. Затова има смисъл да възприемаме това, което отговаря на нашето възприятие.
I. Интровертите
За хората, които черпят енергия от самотата, може да бъде натоварващ дори обикновеният дневен режим. Разговори, интеракции, споделяне на пространство с други хора – всичко това постепенно изчерпва. В определен етап започва да липсва вътрешното спокойствие, в което е възможно да се отпуснем.
Помощници могат да бъдат кратки микропаузи. Няколко минути настрана, без разговори, без смущения. Затворени очи, дълбоко вдишване и издишване. Музика в слушалките, няколко страници книга, тихо разхождане. Дори кратък момент на спокойствие може да възстанови усещането за равновесие. Важно е също да наставляваме съзнателно своите граници. Да кажем проста фраза „сега не, нуждая се от малко време за себе си“ може да бъде трудно, но именно чрез това ясно изразяване възниква пространство, където можем отново да се свържем със самите себе си.
II. Екстроверти
Докато за някои самотата носи облекчение, за други тя може да се възприема като натоварваща. За екстровертно настроени хора е важно споделянето, контактът с други и активността. В тихо или изолирано средище може да нараства вътрешното напрежение.
Помага отворен разговор, дори и кратък – контакт с някого, който слуша или разбира. Облекчение може да донесе и физическа активност, която естествено отвежда вниманието от претоварените мисли – танци, бягане или бърза разходка. В някои случаи дори звукова присъствие – музика, глас в подкаст или фонов шум, който създава усещане за свързаност. Външните стимули също могат да изиграят роля при връщането към вътрешното равновесие.
III. Високо чувствителни хора
Високо чувствителни хора възприемат стимулите значително по-интензивно – не само в областта на емоциите, но и сетивата и междуличностните ситуации. Това, което е обичайно за повечето, може лесно да бъде претоварващо за тях. Нужно е кратко пребиваване в оживена среда и тялото и умът започват да се претоварват. Последващата нужда от регенерация е по-изразена и изисква спокойствие, безопасност и пространство.
Помощ може да окаже съзнателно регулиране на сетивната среда. Затъмнена светлина, леки аромати, меки материали, тишина. "Контакт с природата, досег с приятна повърхност, мигове с чаша топла напитка – дори малки външни стимули могат да осигурят усещане за заземяване и вътрешна стабилност", препоръчва Вероника Халушкова, мениджър съдържание, BrainMarket.cz. Освен това, опора може да донесе и структуриран дневен режим. Ясно определен ритъм, отделни дейности разпределени във времето и достатъчно пространство между активностите, помагат за намаляване на натоварването. Избягването на мултитаскинга – тоест едновременно изпълнение на няколко задачи – ограничава количеството стимули, които трябва да се обработват. Благодарение на обмислено планиране, може да се укрепи усещането за прозрачност и да се поддържа вътрешното спокойствие.
 Jak se zklidnit….jpg)
Универсални техники за спокойствие и отпуска
Съществуват инструменти, които са прости, бързи и могат да помогнат почти на всеки. Те не са решение на всичко, но често действат като ефективна първа стъпка за повторно стабилизиране в труден момент. В това число влизат например дихателни упражнения като 4–7–8, при които съзнателният ритъм на дишане се превръща в опора в моменти на напрежение. Могат да помогнат и кратки разтягания на тялото – само няколко прости движения, които прехвърлят вниманието от главата обратно към тялото. Облекчение могат да донесат и нежна масаж, топъл душ или миг в тишина. От полза може да бъде и кратка медитация или техника на осъзнатост насочена към петте сетива – обръщане на внимание на това, което виждаме, чуваме, усещаме, вкусваме или докосваме в момента. Дори кратко укрупняване в настоящия момент може да намали вътрешното напрежение. Достатъчно е няколко минути в спокойствие, без разсейвания, за да може умът да получи възможност да се забави. Понякога е достатъчно да отворим прозореца, да запалим свещ, мигом да се загледаме в природата или просто да наблюдаваме какво се случва вътре в нас. Малките ежедневни жестове могат да имат неочаквано голямо влияние, ако им отделим вниманието и времето. За мнозина действа и т.нар. дигитален детокс – момент без екрани, известия и непрекъснат поток от стимули. "Ако обаче е невъзможно да се избегнат екраните, може да помогне и съзнателна работа със светлината, просто решение са очилата, които блокират тази светлина“, препоръчва Йиржи Вотава, CEO, BrainMarket.cz.
Когато е трудно да намерите спокойствие: какво може да помогне
Дори при всички усилия може да настъпи момент, когато вътрешното спокойствие просто не се появява. Не бавно, не с времето – изобщо. И това, обаче, е част от естествения процес. Не става дума за провал или за знак, че нещо не е наред. Понякога просто не е възможно да се постигне облекчение веднага. И това е нормално.
Вместо да се опитаме да се борим с изпитването, може да бъде полезно просто да го наблюдаваме. Да назовем, какво точно се случва, какви чувства се появяват. Да не се стремим веднага да променяме всичко, а да останем с него за момент. Емоциите имат свой ритъм и често сами отшумяват, когато им се дава пространство. Едва тогава възниква естествен импулс за по-нататъшно действие.
Ако обаче усещането за претовареност продължава за дълъг период и се превръща в непрекъснато натоварване, е важно да не оставате сам с него. Помощ може да донесе разговор с терапевт, коуч, подкрепа от близък човек или контакт с някой, който може да слуша без оценка. И това е форма на грижа – за ума, за връзката със себе си, за цялостната жизнена енергия.
Защо претовареността е покана за обратно към себе си
Претовареността не е нещо, което трябва да пренебрегваме. Това е съобщение, това е сигнал. И дори да изглежда неприятно, често ни води обратно към себе си. Учим се да слушаме, да забавяме, да обръщаме внимание. И също така да търсим нови пътища как да бъдем в добри отношения със себе си. Всеки в тях способност да намери баланс. Всеки има право да го търси, да го променя, да пробва отново. Единственото, което трябва да направим, е да си позволим да спрем да функционираме само външно – и да започнем да усещаме какво се случва вътре в нас. А какво ви носи спокойствие? Завършете го днес още веднъж. Просто така. За себе си.