Как да се справим с АДХД при деца с спокойствие и емпатия

Когато светът се движи по-бързо от вашето дете, това не е въпрос на възпитание, не е мързел и не е разглезеност. Разстройството на вниманието без хиперактивност – ADD – е тих спътник на много деца, който често остава незабелязан от околните. Докато ADHD обикновено се свързва с движение, импулсивност и шумност, децата с ADD не пречат на никого. Те не прекъсват, не скачат, но не успяват да задържат вниманието си. Главата им е пълна с мисли, които често нямат начало и край. Те са мечтателни, бавни и често „изгубени в своя свят“. Именно затова ADD е толкова лесно да бъде пропуснато. И именно затова родителите и учителите често не знаят как да се справят с него. Как тогава да се справяме с ежедневните ситуации чувствително, с разбиране и емпатия?

Още в началото е важно да отбележим, че не винаги подозренията на родителите за ADD се потвърждават. Полезна може да бъде консултация с учител, както и с педагогическо-психологическа консултативна служба, която може да препоръча допълнителни изследвания.

Как ADD влияе на ежедневието на детето?

Сутринта започва по-бавно, отколкото при другите деца. Обличането е накъсано, закуската се проточва, всяка дреболия може да отклони детето от дейността. Не защото не иска. Просто се губи в процеса. Взема тениската, но забравя какво трябва да направи с нея. Започва да яде, после се заглежда през прозореца и вече не знае докъде е стигнало. През деня подобни ситуации се повтарят. Детето разбира задачата, но не я довършва. Чува инструкциите, но мозъкът му не ги „записва“. Отговаря разсеяно, понякога напълно извън контекста. Изглежда сякаш не участва. Но то участва – просто вниманието му работи по различен начин.

Мозъкът работи на пълни обороти, но в напълно различен ритъм. Оттук идват и умората, натрупващата се фрустрация, раздразнителността, плачът или оттеглянето във фантазен свят, където не е нужно нищо да се постига – просто да бъдеш.

Как да подкрепим дете с ADD в домашна среда

1. Ясна структура на деня: Ритъмът дава сигурност на детето с ADD. Помага му да се ориентира във времето и да се „закотви“. Това не означава план по минути, а повтаряща се рамка: след закуска – миене на зъби, след училище – почивка, после домашни. Структурата е като карта – когато светът се разпада, тя показва посоката.
2. Кратки и конкретни инструкции: Простият език и разделянето на указанията на малки стъпки помагат на детето да остане фокусирано и присъстващо. Вместо „Облечи се и иди да си измиеш зъбите“, е по-ефективно първо да кажете „Вземи тениската“, после „Сега панталоните“ и накрая „Сега отиваме в банята.“ Инструкция по инструкция, без бързане – това носи спокойствие и сигурност.
3. Междинни стъпки при задачите: Голямата задача може да изглежда като непреодолима планина. Но ако я разделим на малки, ясни части, детето няма да се изгуби. Вместо „Подреди стаята си“: „Събери дрехите“, „Подреди книгите“, „Да изметем пода заедно.“ Всеки изпълнен етап увеличава желанието за продължаване и укрепва самоувереността.
4. Спокойна среда: Радио, включен телевизор или мигащи реклами са силно разсейващи за дете с ADD. Мозъкът и без това работи на максимум и възприема всичко. Тихата среда, без звукови и визуални дразнители, помага за концентрацията и спокойствието.
5. Визуални помощници: Илюстриран дневен режим, цветни карти или таблици са практични инструменти. Детето свързва образа с дейността и вместо постоянно напомняне, може само да провери какво предстои. Помощните средства могат да бъдат на хладилника, на стената или в чантата.
6. Достатъчно спокойствие и почивки през деня: Детето с ADD не е робот. Мозъкът му се нуждае от чести рестарти. След десет минути дейност – кратка пауза. Движение, гледане през прозореца, рисуване – всичко това помага за освобождаване на напрежението и повторно фокусиране. А понякога просто „да оставим ума на мира“ е най-доброто, което можем да предложим.

Какво помага в училище?

Основата е откритата комуникация с учителя. Детето с ADD не е мързеливо. Просто се нуждае от различен подход. Учителят трябва да знае, че когато детето се взира в стената, това не е игнориране. Това е загуба на посока, от която то се нуждае да бъде изведено.

В клас помага, ако детето има възможност понякога да стане, да се разходи или да смени позицията си. Много полезно е и ако може да държи нещо в ръка, например антистрес топче. По-кратките задачи също се оказват ефективни – те се възприемат по-лесно и дават по-бърза обратна връзка. Ако е възможно, детето трябва да има повече време за тестове и допълнителни въпроси за проверка на разбирането, които му помагат отново да се „включи“, ако се е разсеяло.

Всички тези мерки не са привилегия – те са мост между това, от което детето с ADD се нуждае, и това, което училището може да предложи. Този мост не трябва да бъде сложен – нужно е само разбиране и малко желание от всички страни.

Хранителни добавки като подкрепа за мозъка

Храненето не е заместител на лечението, но може да бъде подкрепа за мозък, който работи в различен режим.

Какво може да помогне:^1,2,3,4,5

• Омега-3 мастни киселини (DHA + EPA) – например рибено масло с високо съдържание на DHA
• Магнезий и витамин B6 – подпомагат успокояването на нервната система
• L-теанин – нежно успокояваща аминокиселина от чая
• Цинк – допринася за нормалните когнитивни функции

Най-добре е да се избират натурални или липозомални форми за по-добро усвояване. Мозъкът на децата с ADD не е по-лош. Просто работи на друга честота – и храненето може да му помогне да функционира по-стабилно.

Емпатията и търпението като основа

Децата с ADD възприемат света по-интензивно и по различен начин от връстниците си. Най-вече имат нужда от усещане за сигурност, разбиране и приемане. Похвалата, насърчението и уважението към тяхното темпо изграждат самоувереност и създават пространство за развитие. Дори малките успехи заслужават признание – именно те движат детето напред.

Поставянето на граници е важно, но не е нужно да бъде строго. Когато границите са спокойни, ясни и последователни, те се превръщат в стабилна опора. Също толкова важно е откриването на силните страни на детето – често то се отличава с емпатия, креативност и способност за дълбоко вглъбяване. Включването в ежедневни дейности като приготвяне на храна, грижа за домашен любимец или поливане на цветя носи не само усещане за полезност, но и необходимата структура и спокойствие.

Заключение: Възможно е. И не сте сами!

Децата с ADD често тръгват в живота с голям дар – чувствителност, креативност и дълбочина. Те просто се нуждаят от различен старт и водач, който ги разбира. Когато подкрепата, спокойната структура и истинското приемане се съчетаят, може да се промени много повече, отколкото днес можем да си представим.

Ако сте забелязали грешка или печатна неточност в статията, моля, уведомете ни на имейл info@brainmarket.bg. Благодарим ви!

¹Milte, C., Parletta, N., Buckley, J., Coates, A., Young, R., & Howe, P. (2015). Increased Erythrocyte Eicosapentaenoic Acid and Docosahexaenoic Acid Are Associated With Improved Attention and Behavior in Children With ADHD in a Randomized Controlled Three-Way Crossover Trial. Journal of Attention Disorders, 19, 954–964.

²Mousain-Bosc, M., Siatka, C., & Bali, J. (2011). Magnesium in the Central Nervous System: Magnesium, hyperactivity and autism in children.

³Lyon, M., Kapoor, M., & Juneja, L. (2011). The effects of L-theanine (Suntheanine®) on objective sleep quality in boys with attention deficit hyperactivity disorder (ADHD). Alternative Medicine Review, 16(4), 348–354.

⁴De Moura, J., et al. (2013). Oral Zinc Supplementation May Improve Cognitive Function in Schoolchildren. Biological Trace Element Research, 155, 23–28.

⁵Kean, J., et al. (2022). Effects of Bacopa monnieri (CDRI 08®) in children with inattention and hyperactivity. Phytotherapy Research, 36, 996–1012.